Feb 25, 2009, 9:50 PM

На мегдана

  Poetry » Love
822 0 0
 

НА МЕГДАНА

 

 

А някога на същия мегдан

пристигнали разпенени коне

и черните ездачи с ятаган

избрали между младите мъже

един от тях да бъде даден за курбан

и никой не промълвил даже звук.

Но изведнъж отгоре заваляло,

а сняг не бил се спускал тук.

Във летен ден, столетие цяло,

мома Милена дръпнала пищов

на някакъв османин от силяха,

застанала пред своята любов,

че друго има ли си сиромаха.

Курбанът станал, екнала стрелба

и писъци дълбоки, нечовешки,

останали ръката във ръка

два трупа - на момиче и момчешки.

И разпокъсан, разпилян гердан,

от бяла шия чакан армаган.

 

Разправят, от тогаз под тоз балкан,

хоро веднъж че само са играли,

но често зарад свобода за бран

тук пушки и пищови са гърмяли.

Вървя самин по стария мегдан,

събирам разпилените мъниста,

на дъщеря си с клетва ще ги дам,

да пази себе си и обичта си чиста.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....