На мен ли се сърдиш, море?!
Мое любимо, синьо море,
Обичам те толкова силно!
А ти - неприветливо все,
отблъскващо, злобно...
На мен ли се сърдиш,
че студ
земята добра е сковал,
не месец, не два ще прехвърлиш,
за дълго живота приспал.
Ревнуваш,
че всеки в хралупка,
събрал ни е топъл уют,
а ти - черупка, след черупка,
чупиш от яд като някой луд.
Самотен е плажа,
самотно си ти,
далече е птичето ято, далече на юг,
не можеш да минеш Балкана,
ще ги чакаш тук.
Мое любимо, синьо море,
Обичам те толкова силно!
За теб съм дошла!
Да те видя!
Отпращаш ме злобно,
яростен гняв от дълбините ти реве.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Генева Всички права запазени