21.04.2022 г., 10:47

На мене

727 0 2

Най- тежката раздяла ще е тази,

ще бъде страх, обида посивяла,

тъгата ще гърми, душата ще се мрази,

че е мълчала и боляла.

Проблясващ спомен от далечен тътен

ще бъде писък без пощада,

ще стане смъртен и безплътен,

а после ще го пратя в ада...

 

Най-тежка ще е таз раздяла

с илюзиите ми за тебе

и ако утре, аз съм оцеляла

ще знам, дължа си го

на мене.

Е.И.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...