Най- тежката раздяла ще е тази,
ще бъде страх, обида посивяла,
тъгата ще гърми, душата ще се мрази,
че е мълчала и боляла.
Проблясващ спомен от далечен тътен
ще бъде писък без пощада,
ще стане смъртен и безплътен,
а после ще го пратя в ада...
Най-тежка ще е таз раздяла
с илюзиите ми за тебе
и ако утре, аз съм оцеляла
ще знам, дължа си го
на мене.
Е.И.
© Елена All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
