И сякаш ме гали зефира,
на приказен бряг край морето,
щом близо до мене си, Мира,
и милваш ми нежно лицето.
И сякаш сияе ефира,
в лазурно блестящи украси,
щом близо до мене си, Мира,
и стоплиш ме пак с любовта си...
И сякаш дори през баири,
безкрайно делящи ни с тебе,
аз чувствам, че близо си, Мири,
че близо, в Сърцето, живееш...
© Васил Иванов Всички права запазени