И сякаш ме гали зефира,
на приказен бряг край морето,
щом близо до мене си, Мира,
и милваш ми нежно лицето.
И сякаш сияе ефира,
в лазурно блестящи украси,
щом близо до мене си, Мира,
и стоплиш ме пак с любовта си...
И сякаш дори през баири,
безкрайно делящи ни с тебе,
аз чувствам, че близо си, Мири,
че близо, в Сърцето, живееш...
© Васил Иванов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
