Дочуваш ли как мислите изтичат
със звуците на последните щурци,
посланията нежни от звездите
загнездват в двете ми очи.
Диханията, трепкащи в гърдите
под булото на скрита мараня,
изгарят издълбоко суетите
с очите ми на влюбена жена.
Забравям страх, прикритост, болка.
Грехът немее от любов...
Припява в гърлото ми чучулига
трелите есенни на нежен послеслов. ...