На мислите ми песента
Дочуваш ли как мислите изтичат
със звуците на последните щурци,
посланията нежни от звездите
загнездват в двете ми очи.
Диханията, трепкащи в гърдите
под булото на скрита мараня,
изгарят издълбоко суетите
с очите ми на влюбена жена.
Забравям страх, прикритост, болка.
Грехът немее от любов...
Припява в гърлото ми чучулига
трелите есенни на нежен послеслов.
Във шепите си нося ти утеха,
една усмивка на обичаща жена,
нозете ми - криле на птица -
към теб ме водят с песента.
Отдавна със щурците си говоря
за теб, за мен, за любовта...
Изтичат мислите, а аз занизвам
листата есенни на лунна светлина.
Дочуваш ли на мислите ми песента?
Последните щурци все още пеят.
В очите ми догаря тихо есента,
но все така звездите там живеят.
със звуците на последните щурци,
посланията нежни от звездите
загнездват в двете ми очи.
Диханията, трепкащи в гърдите
под булото на скрита мараня,
изгарят издълбоко суетите
с очите ми на влюбена жена.
Забравям страх, прикритост, болка.
Грехът немее от любов...
Припява в гърлото ми чучулига
трелите есенни на нежен послеслов.
Във шепите си нося ти утеха,
една усмивка на обичаща жена,
нозете ми - криле на птица -
към теб ме водят с песента.
Отдавна със щурците си говоря
за теб, за мен, за любовта...
Изтичат мислите, а аз занизвам
листата есенни на лунна светлина.
Дочуваш ли на мислите ми песента?
Последните щурци все още пеят.
В очите ми догаря тихо есента,
но все така звездите там живеят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
