19.06.2008 г., 12:36

На моето мъжко момиче

1.5K 0 13

На моето момиче със привети

и с обич като на дете,

посвещавам няколко куплета

на дъщеря ми от сърце.

 

Една е тя по смелост първа,

не се предава пред беди,

не хленчи, никога не хвърля

зли думи, за да нарани.

 

Взискателна и милостива,

по принцип строга и добра,

семейното гнездо щастливо

като орлица пази тя.

 

 Еталон за майка и съпруга,

с годините се утвърди,

съпруг, деца и всичко друго

в живота с обич тя твори.

 

На майка, татко и роднини

тя винаги е гордостта,

благославяме я всички ние

и да не я напуска радостта.

 

А  Бог да пази сто години

усмивката на нейното лице.

Благодарим ти, мила, че те има,

обичаме те от сърце.

                                                               

                                                         С  най-добри чувства на голямата ми дъщеря

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...най-красивата картина...да
  • Ей,жено,разчувства ме ,плача от сърце!Ти направо ме...
  • Разкошно стихотворение! Браво на майката, възпитала такава прекрасна дъщеря!!
  • Щастливо семейсто, е най-красивата картина на тази изстрадала земя, между така лошо настроеното човечество. Там дето обич пламти, буен да е огъня и щастието да е вечно. Прекрасен стих Джуди. Прегръщам те !
  • Чудесно посвещение на едно мъжко момиче от една любяща майка!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...