Jun 19, 2008, 12:36 PM

На моето мъжко момиче

  Poetry » Other
1.5K 0 13

На моето момиче със привети

и с обич като на дете,

посвещавам няколко куплета

на дъщеря ми от сърце.

 

Една е тя по смелост първа,

не се предава пред беди,

не хленчи, никога не хвърля

зли думи, за да нарани.

 

Взискателна и милостива,

по принцип строга и добра,

семейното гнездо щастливо

като орлица пази тя.

 

 Еталон за майка и съпруга,

с годините се утвърди,

съпруг, деца и всичко друго

в живота с обич тя твори.

 

На майка, татко и роднини

тя винаги е гордостта,

благославяме я всички ние

и да не я напуска радостта.

 

А  Бог да пази сто години

усмивката на нейното лице.

Благодарим ти, мила, че те има,

обичаме те от сърце.

                                                               

                                                         С  най-добри чувства на голямата ми дъщеря

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...най-красивата картина...да
  • Ей,жено,разчувства ме ,плача от сърце!Ти направо ме...
  • Разкошно стихотворение! Браво на майката, възпитала такава прекрасна дъщеря!!
  • Щастливо семейсто, е най-красивата картина на тази изстрадала земя, между така лошо настроеното човечество. Там дето обич пламти, буен да е огъня и щастието да е вечно. Прекрасен стих Джуди. Прегръщам те !
  • Чудесно посвещение на едно мъжко момиче от една любяща майка!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...