9.05.2009 г., 9:23

На моето пораснало момче

2.3K 0 1



  Когато  Животът  прохожда,
  той е най-безпомощен,
                        но  е така устремен;
   най-уязвим е,
                       но  така решително
                                          и безразсъдно крачи.

Защото носи в себе си Бъдеще;
защото е изпълнен с Надежда;
защото няма Опит,
                                    но  има  Мечти.


Не искам да кажа,
                              че си Живот,

 който все още прохожда;
не мисля,
                          че си безразсъден и уязвим;
           
 Чувствам само,
  че в теб има Бъдеще,
  изпълнено с Мечти
                      и Надежди;
  И дано

            докато трупаш Опит,
  да не изгубиш посоката
                          и Успехите ти
                                        да не те победят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....