May 9, 2009, 9:23 AM

На моето пораснало момче 

  Poetry » Phylosophy
2085 0 1



  Когато  Животът  прохожда,
  той е най-безпомощен,
                        но  е така устремен;
   най-уязвим е,
                       но  така решително
                                          и безразсъдно крачи.

Защото носи в себе си Бъдеще;
защото е изпълнен с Надежда;
защото няма Опит,
                                    но  има  Мечти.


Не искам да кажа,
                              че си Живот,

 който все още прохожда;
не мисля,
                          че си безразсъден и уязвим;
           
 Чувствам само,
  че в теб има Бъдеще,
  изпълнено с Мечти
                      и Надежди;
  И дано

            докато трупаш Опит,
  да не изгубиш посоката
                          и Успехите ти
                                        да не те победят!

© Ваня Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??