4.09.2007 г., 14:40 ч.

"На моето сърце" 

  Поезия
770 0 1
За него ти недей да плачеш!
Не го наричай щастие едничко!
За него нищо вече ти не значиш!
Хайде, затупти отново пак, сърце мъничко!
Недей да викаш името му в тишината!
Безмислено е, разбери!
Недей потъва в самотата!
Съживи се ,другаде любов търси!
Извинявай, че ви запознах
с неговото, уж добро, сърце.
Влюбих се и след това, че е жесток разбрах.
Моля те, не умирай, сърчице!
Не ме вини, че го обикнах.
Ти най-добре знаеш какво е любов!
Виновната съм аз, че свикнах
и сега гаснеш по човек суров.
Хайде, мъничко сърце, върни се!
Недей да бъдеш като него камък!
С нови сили възпламени се!
Нека в тебе се запали онзи нежен, светъл пламък!
Хайде, миличко сърце, стига толкова сълзи!
Нима очакваш той, жестокия, да се извинява...!?
Остави го и следвай своите мечти
и знай, че тайно някой ден ще съжалява!

© Валентина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??