Sep 4, 2007, 2:40 PM

"На моето сърце"

  Poetry
938 0 1
За него ти недей да плачеш!
Не го наричай щастие едничко!
За него нищо вече ти не значиш!
Хайде, затупти отново пак, сърце мъничко!
Недей да викаш името му в тишината!
Безмислено е, разбери!
Недей потъва в самотата!
Съживи се ,другаде любов търси!
Извинявай, че ви запознах
с неговото, уж добро, сърце.
Влюбих се и след това, че е жесток разбрах.
Моля те, не умирай, сърчице!
Не ме вини, че го обикнах.
Ти най-добре знаеш какво е любов!
Виновната съм аз, че свикнах
и сега гаснеш по човек суров.
Хайде, мъничко сърце, върни се!
Недей да бъдеш като него камък!
С нови сили възпламени се!
Нека в тебе се запали онзи нежен, светъл пламък!
Хайде, миличко сърце, стига толкова сълзи!
Нима очакваш той, жестокия, да се извинява...!?
Остави го и следвай своите мечти
и знай, че тайно някой ден ще съжалява!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...