15.05.2018 г., 0:09 ч.

На моите* 

  Поезия
329 0 1
На моите
баба Марийка и дядо Стоица Рабохчиеви,
пред къщата на които някога оРÀЙваше тя –
розово-алената роза!
Розичко красива,
розичко бодлива,
ти си на Земята
първа сред цветята!
Чудна и ухайна,
нежна и омайна,
най-прекрасна ти си –
нищо, че с бодли си! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Предложения
  • Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
  • Няма дума да чуеш за нея добра, облекло от елита не носи, на ревера ѝ алена буква от срам обществото...
  • Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Още произведения »