May 15, 2018, 12:09 AM

На моите*

  Poetry
411 0 1

На моите
баба Марийка и дядо Стоица Рабохчиеви,
пред къщата на които някога оРÀЙваше тя –
розово-алената роза!

 

Розичко красива,
розичко бодлива,
ти си на Земята
първа сред цветята!

 

Чудна и ухайна,
нежна и омайна,
най-прекрасна ти си –
нищо, че с бодли си!

 

В моята градинка
ти си ми дружинка! –

 

Сутрин от росата
ти исрят листята
и си тъй напèта –
с твоите цветчета!

 

Слънчо все блести ти
и пчела жужи ти!

 

С теб се забавлявам,
в теб се приютявам
и ти се любувам,
и си те рисувам!

 

Ти главичка вириш,
облаче си дириш –
искаш си водичка
и аз ей сегичка
с лейката с водата
òбично поя те,
а и от небето
дъжд те къпе - ето!

 

Вечер, щом се ст`ъмни,
да додето съмне,
за да не студуваш,
в пъпка ти нощуваш!

 

Но дали будуваш
или сън сънуваш?!...

 

Ако сън сънуваш,
ако не будуваш,
нека и в съня ти
Рай! безброй е пъти!

 

Ако пък си будна,
розо моя чудна,
розо моя, чуй ме! –
Ще те милвам с думи! –
С тях ще те повивам,
с тях ща те приспивам! –
За да си честита
до отвъд звездите!

 

Твоите бодили
са ми също мили!
Ти си им царица! –
Те са ти войници! –

 

Тебе пазят зорко!
И тежкò и гòрко
на ръка крадлива,
че и пакостлива,
ако само дръзне
тебе да откъсне,
бодват я веднага
и тя бяга, бяга!

 

И не ще преставам
теб да осезавам
теб да възхвалявам,
теб да благославям!

 

И не е хвалебство,
че си ми вълшебство!

 

И към теб влече ме
Твоето си време!

 

.....................................

 

Розичке красива,
прелестна, бодлива!
Розке росна, милна
и любвекърмилна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Минев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тази роза - в теб се запечата!
    Тази роза - в тебе бе посята!
    Тази роза среща с теб зората!
    Тази роза - като обич свята!

    Тази роза - детството ти връща! -
    Тази роза - радва и възторгва!
    Тази роза горести поглъща!
    Тази роза непосилно трогва!

    Тази роза истински усмихва!
    Тази роза истински разплаква!
    Тази роза виж - и плач утихва!

    .......................,...............................

    Тази роза... още те очаква!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...