anonimapokrifoff (Аноним) 19 май 2012 г., 2:08

ххх 

1407 7 32

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче –

раздира гърдите ù вой на вълчица.

От вчера съм малкото свито сираче,

но вкъщи ще нося все само шестици.

 

Снегът съвършен е, небето е сляпо –

към гроба пристъпвам аз с нови ботушки.

Прегърбват се свещите, скръбно се стапят.

И двамата с брат ми сме, мамо, послушни.

 

Защо ми изхвърлихте стария Пижо?

В ковчега при татко ми щях да го сложа.

Разплакани хора край мене се нижат,

търкалят се думи с ожулена кожа.

 

А баба ми Господа свой не упреква,

удавя се стонът ù в градската врява.

Прекръствам се винаги, видя ли черква,

но помня мига, в който спрях да Му вярвам.

© Аноним Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.