9.02.2004 г., 20:16

...на моите учители...

2.6K 0 6
         Дойде денят,настъпи този час бленуван
         пред Вас стоим сега,ний- Вашите деца
         днес празник уж е,а очите ни тъгуват...
         сълзите парят,мокрят белите листа.

              Защо за Вас,които бяхте толкоз строги...
              взискателни,педантни...малко зли
              защо ли-просто вярвахте че можем
              наистина да станем по-добри.

         Урокът тоз житейски ний ще пазим...
          простете молим,но човешко е -грешим,
          школото си остава с нас в сърцето...
          на Вас..с дълбок поклон благодарим!
        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенчо Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
  • Радвам се, че Ви е харесала редакцията и още повече се радвам, че в думите Ви е нямало ирония. Държа да подчертая, че каквито и коментари да правя, никога не ги правя съз злоба или лошо намерение.
  • Г-н Атанасов уверявам Ви,че съм далеч от каквато и да е мисъл за ирония,простете ако написаното от мен е прозвучало така Редакцията ми харесва.Благодаря
  • Г-н Пенчев, дали усещането за иронични нотки в исказването Ви е причинено от присъствието на такива или е плод на заблуда?

    Ставаше дума за ритъма.

    Защо за Вас, които бяхте толкоз строги,
    взискателни, понякога и малко зли
    защо ли - просто вярвахте че можем
    да станем умни, силни и добри.

    Не знам дали така трябва да се промени, но на мен ми звучи малко по-добре.
  • Високо ценя Вашите оценки и коментари.Благодаря Ви Но не разбирам какво имаш предвид с "губи се нишката"-дали метроритмиката или смисловата и идейна последователност? Пишете

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...