9 февр. 2004 г., 20:16

...на моите учители...

2.6K 0 6
         Дойде денят,настъпи този час бленуван
         пред Вас стоим сега,ний- Вашите деца
         днес празник уж е,а очите ни тъгуват...
         сълзите парят,мокрят белите листа.

              Защо за Вас,които бяхте толкоз строги...
              взискателни,педантни...малко зли
              защо ли-просто вярвахте че можем
              наистина да станем по-добри.

         Урокът тоз житейски ний ще пазим...
          простете молим,но човешко е -грешим,
          школото си остава с нас в сърцето...
          на Вас..с дълбок поклон благодарим!
        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенчо Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах!
  • Радвам се, че Ви е харесала редакцията и още повече се радвам, че в думите Ви е нямало ирония. Държа да подчертая, че каквито и коментари да правя, никога не ги правя съз злоба или лошо намерение.
  • Г-н Атанасов уверявам Ви,че съм далеч от каквато и да е мисъл за ирония,простете ако написаното от мен е прозвучало така Редакцията ми харесва.Благодаря
  • Г-н Пенчев, дали усещането за иронични нотки в исказването Ви е причинено от присъствието на такива или е плод на заблуда?

    Ставаше дума за ритъма.

    Защо за Вас, които бяхте толкоз строги,
    взискателни, понякога и малко зли
    защо ли - просто вярвахте че можем
    да станем умни, силни и добри.

    Не знам дали така трябва да се промени, но на мен ми звучи малко по-добре.
  • Високо ценя Вашите оценки и коментари.Благодаря Ви Но не разбирам какво имаш предвид с "губи се нишката"-дали метроритмиката или смисловата и идейна последователност? Пишете

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...