Feb 9, 2004, 8:16 PM

...на моите учители...

  Poetry
2.6K 0 6
         Дойде денят,настъпи този час бленуван
         пред Вас стоим сега,ний- Вашите деца
         днес празник уж е,а очите ни тъгуват...
         сълзите парят,мокрят белите листа.

              Защо за Вас,които бяхте толкоз строги...
              взискателни,педантни...малко зли
              защо ли-просто вярвахте че можем
              наистина да станем по-добри.

         Урокът тоз житейски ний ще пазим...
          простете молим,но човешко е -грешим,
          школото си остава с нас в сърцето...
          на Вас..с дълбок поклон благодарим!
        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенчо Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах!
  • Радвам се, че Ви е харесала редакцията и още повече се радвам, че в думите Ви е нямало ирония. Държа да подчертая, че каквито и коментари да правя, никога не ги правя съз злоба или лошо намерение.
  • Г-н Атанасов уверявам Ви,че съм далеч от каквато и да е мисъл за ирония,простете ако написаното от мен е прозвучало така Редакцията ми харесва.Благодаря
  • Г-н Пенчев, дали усещането за иронични нотки в исказването Ви е причинено от присъствието на такива или е плод на заблуда?

    Ставаше дума за ритъма.

    Защо за Вас, които бяхте толкоз строги,
    взискателни, понякога и малко зли
    защо ли - просто вярвахте че можем
    да станем умни, силни и добри.

    Не знам дали така трябва да се промени, но на мен ми звучи малко по-добре.
  • Високо ценя Вашите оценки и коментари.Благодаря Ви Но не разбирам какво имаш предвид с "губи се нишката"-дали метроритмиката или смисловата и идейна последователност? Пишете

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...