На море с любимия
Пясъкът блестеше, а слънцето бе жарко
и чайки летяха над синьото море...
Кораби в далечината движеха се бавно;
пристанището само - да стигнат искат те.
На море с любимия аз бях
и що е радост аз познах...
Щастливи бяха тези дни...
Щастливи ще са спомените ни...
Децата тичаха из плажа многолюден
и замъци от пясък правиха си те...
Хора плуваха в морето чудно
и чайките размахваха тъй радостно криле.
Тези дни за нас прекрасни бяха...
Смехът ни лееше се тъй навред...
А на брега вълните бели се редяха
и всяка обичта ни носеше поред.
Ще живее в нас спомен за морето...
Гласът на чайките вечно ще ехти;
ще помним слънцето греещо в небето;
ще ни обливат вечно топлите вълни...
И за в бъдеще ще грее слънчевия пламък...
На плажа боси пак ще повървим...
Пак нас ще чака пясъчният замък
щастливи залите му да градим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люси Петрова Всички права запазени
Blagodaria ti 
