На море с любимия
Пясъкът блестеше, а слънцето бе жарко
и чайки летяха над синьото море...
Кораби в далечината движеха се бавно;
пристанището само - да стигнат искат те.
На море с любимия аз бях
и що е радост аз познах...
Щастливи бяха тези дни...
Щастливи ще са спомените ни...
Децата тичаха из плажа многолюден
и замъци от пясък правиха си те...
Хора плуваха в морето чудно
и чайките размахваха тъй радостно криле.
Тези дни за нас прекрасни бяха...
Смехът ни лееше се тъй навред...
А на брега вълните бели се редяха
и всяка обичта ни носеше поред.
Ще живее в нас спомен за морето...
Гласът на чайките вечно ще ехти;
ще помним слънцето греещо в небето;
ще ни обливат вечно топлите вълни...
И за в бъдеще ще грее слънчевия пламък...
На плажа боси пак ще повървим...
Пак нас ще чака пясъчният замък
щастливи залите му да градим...
© Люси Петрова All rights reserved.
Blagodaria ti 
