На моста
На моста
/Свидна/
Минавам отново по стария мост,
обрасъл с въздишки вековни,
потапям се сякаш във твоята власт,
заслушана в думи любовни.
Отдавна изречени, с толкова жал
сърцето ми тъжно заплака,
спомен далечен във мен заваля,
защо ли за миг не почака!
Опитвам мрака да скъсам със вопли,
да видя спасена отсреща брега,
надежда едничка душата ми чопли,
очакване скришом надипля нощта.
На другия бряг на нашия спомен,
дали ще ме чакаш искам да знам,
затварям очите си, да се помоля,
щом пак ги отворя – ти да си там!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
