Secret0000 (Николина Барбутева)
111 20
13.05.2018 г., 0:48 ч.

На моя баща 

  Поезия
361 0 3

В бурите житейски не оставах сама,

дори и гласът ти да беше далеч от мен.

Във всичко бяхме винаги двама,

дори и ти да не посрещаше новия ден.

 

Мисля си за теб погледна ли небето.

Зная, че от там ме гледаш с любов.

Ти си ми нежната утеха в сърцето

и силата ми в този свят тъй суров.

 

Боря се като теб да приличам аз,

да бъда по-добра от много други.

И даже да усещам празнота и мраз,

духът ми не спира да се труди.

 

Наранявана бях много пъти горчиво,

но нямаше как да ме защитиш ти,

защото сърцето ми е все още доверчиво,

от това признавам най го и боли.

 

Тате, дано се гордееш с мен, където си,

защото аз израснах силна и смела жена.

Винаги ще те обичам, помни!

За мен ти си надеждата първа и последна.

© Николина Барбутева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??