На моя баща
В бурите житейски не оставах сама,
дори и гласът ти да беше далеч от мен.
Във всичко бяхме винаги двама,
дори и ти да не посрещаше новия ден.
Мисля си за теб погледна ли небето.
Зная, че от там ме гледаш с любов.
Ти си ми нежната утеха в сърцето
и силата ми в този свят тъй суров.
Боря се като теб да приличам аз,
да бъда по-добра от много други.
И даже да усещам празнота и мраз,
духът ми не спира да се труди.
Наранявана бях много пъти горчиво,
но нямаше как да ме защитиш ти,
защото сърцето ми е все още доверчиво,
от това признавам най го и боли.
Тате, дано се гордееш с мен, където си,
защото аз израснах силна и смела жена.
Винаги ще те обичам, помни!
За мен ти си надеждата първа и последна.
© Николина Барбутева All rights reserved.
