Исках с мене поне мъничко да се гордееш,
да бъдеш до мене, когато бързичко растях.
Искам много "дядо" аз да те наричам
и да носим на баба заедно цветя.
Исках заедно да гоним синевата,
да играем до късно заедно навън.
Да ми разказваш, как си се борил с тугата,
но как останал си с борбен дух.
Но нищичко заедно не можахме да направим
и тук ще каже някои сега - ами съдба,
но трудно човек се примирява, дядо,
и празнотата расте в човешката съдба. ...