На моя най-добър приятел
Като сянка на птица
над теб прелетя
тази ясна зорница -
младостта!
И в твойто сърце
мъка тиха се крие
и притулил лице
сълзи очите ти мият!
Знам, пак ще поискаш
да литнеш в простора,
знам, пак ще размахаш
свойте крила.
Но твойте крила
уморени са вече,
погледни – младостта
като чаша вода изтече!
Като приказен кораб
в безбрежна вода
те отнесе в простора
младостта!
И остров един
в туй безбрежно море
ти видя уморен
и поиска да спреш.
Ти на острова слезе
и погледна назад,
и учудено бездна
зад тебе видя!
И ето, вече разбра,
че твоят път е дотук.
Зад тебе е младостта,
а ти си вече… друг.
Приятелю мой,
с побелели коси
на острова твой
ти сам не си!
Обърни се встрани,
погледни към брега,
не, недей се чуди,
да, туй съм аз!
И моят кораб доплува
до последния бряг,
все пак не е ли хубаво,
че с теб сме заедно пак?!
Нека в късния час
за нищо с теб не тъжим,
щастливи бяхме тогаз,
а сега… да мълчим!
Р.
Но когато назад се обърнеш
и видиш, че всичко зад тебе
е пурпурен изгрев, облян от лъчи,
ти за миг със тъга ще си спомниш
за своята младост и едри сълзи
ще ронят твойте очи!
И нека назад не поглеждаме
ние вече с тъга, нашата младост сега е
във вечността!
Нека погледаме двама със теб
сега от брега
тихия залез на младостта…
,
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Всички права запазени
