На моята любима
На моята любима
С грациозна походка тя пресича площада,
съблазнително трепкат изящни гърди –
даже вятърът пакостник от изненада,
укроти се в разкошните черни коси.
Тя върви и с бедрата си страстите пали,
нажежава до бяло жадни, мъжки очи,
а снагата ѝ, Господи, колко ли са мечтали,
да обсипват с целувки до първи лъчи.
Тя е сън, тя е блян, тя е ангел небесен,
светъл лъч и надежда в живота ми сив,
тя е дар за душата ми в окъснялата есен,
тя е всичко, което ме прави щастлив!
Любомир Попов
12.08.2022 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
