На моята обич...
Ти си ненужна, закъсняла просякиня,
която ме разкъсва непрестанно!
Но остави ме, моля ти се остави ме
и разбери, не си добре дошла!!!
Иди си, закъсняла и ненужна...
върви и никога назад не се обръщай!!!
Брътвежа ти не искам аз да чувам
и да усещам във душата си копнежа!
Ти, неприлично гола, дрипите сложи си
и наведи глава, не смей да се опълчваш!
Върви! И сълзите си преглътни горчиви
и разбери - ненужна си, до болка си ненужна!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Конова Всички права запазени
