На моята свекърва
На моята свекърва
Твоя кръст днес целувам и сядам до него.
Закъснях. За смъртта ти от други научих.
Сигурно тъй реши, че не ми е потребно
и не ми прати вест. Ни по син, ни по внуче.
Или просто си искала аз да запомня
не старица покорна, съвсем ослепяла,
а онази жена– силна, пъргава, волна,
дето цяла нощ плака при нашта раздяла.
Помня утрото, майко. С очите подути,
с двата сака багаж и с компас-черна нужда.
Ти-до мен, но далечна. Запази син, внуци,
мен прежали...Е, син-пелин, но снаха-чужда.
Не се сърдя. Не съдя. И няма в мен злоба.
Майка съм. Имам син. Теб добре те разбирам,
но синчето ти-не!!! Татко му ревна в гроба
мен да върне, а той просто...пи чаша бира
и на третия месец до друга бе весел.
Две по десет години за ден изгоряха-
дом, семейство, родина...Е, тук турих пепел,
а самотните нощи праха разпиляха.
Много път извървях. Много време измина.
Тук, на фронта, врагът ме спаси от погрома.
Жив дере, но лекува животът в чужбина
и изпира с белина най-черния спомен.
Ти не сдаде тила. Не предаде децата.
Слава Богу (и теб!), те пораснаха здрави.
Тази среща на свещи с букет е цената.
Твоят път свърши тук. Моят там продължава.
Kръстa днес ти целувам и тръгвам обратно
с кръст в сърцето, където не беше ти първа,
но, макар, че синът ти е бивш безвъзвратно,
си оставаш завинаги Мойта свекърва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
