18.08.2021 г., 9:41

На моята учителка

1.5K 3 15

Тя имаше големи сини очи

и руса плитка до кръста,

 гледаше ни гальовно почти

подпряла брадичка на пръста.

 

Урокът започваше усмихната,

не смеехме да шепнем дори,

гласът ѝ мелодичен ни засищаше

и още в сърцата ни ехти.

 

Тя носеше урокът на надеждата,

на нас го предаде до края,

при трудности не се навеждайте,

успя от сърце да ни завещае.

 

Учителко моя любима,

ти направи от мене човек,

блага дума за тебе аз имам,

като песен, като обич, като лек!

 

Ще запомня очите ти сини,

като оазис в моето сърце,

от него ще пия с години,

с твоя снимка в моите ръце!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...