На моята учителка
Тя имаше големи сини очи
и руса плитка до кръста,
гледаше ни гальовно почти
подпряла брадичка на пръста.
Урокът започваше усмихната,
не смеехме да шепнем дори,
гласът ѝ мелодичен ни засищаше
и още в сърцата ни ехти.
Тя носеше урокът на надеждата,
на нас го предаде до края,
при трудности не се навеждайте,
успя от сърце да ни завещае.
Учителко моя любима,
ти направи от мене човек,
блага дума за тебе аз имам,
като песен, като обич, като лек!
Ще запомня очите ти сини,
като оазис в моето сърце,
от него ще пия с години,
с твоя снимка в моите ръце!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
