Когато сутрин се събудя,
виждам сяйни твоите очи,
в тях се взирам, за да видя
слънчев лъч как блести.
Чувствам пулса на детското ти сърчице
и очи затварям, за да не заплача,
а отворя ли ги - ти си пак пред мен
и искам в шепата си да те побера.
С очички сини кат небето
посрещаш с радост слънчицето на деня,
виждаш птичките в небето,
докосваш капките роса в полето
и виждам полета на твоята душа,
щастлива сред цветя.
Усмихвам се, когато те погледна,
и искам да съм с теб, сега,
поставям снимката ти върху моите гърди -
и чакам да усетя твоето сърце.
Мечтая за минутка да съм с теб -
да ме прегърнеш силно и да чуя твоя глас,
а аз да мога да ти кажа - колко мила си ми ти,
слънчице в моя ден на сивота.
© Анка Александрова Всички права запазени