На моята внучка Сани

Когато сутрин се събудя, 

виждам сяйни твоите очи,

в тях се взирам, за да видя

слънчев лъч как блести.

                Чувствам пулса на детското ти сърчице

                 и очи затварям, за да не заплача,

                 а отворя ли ги - ти си пак пред мен

                 и искам в шепата си да те побера.

С очички сини кат небето 

посрещаш с радост слънчицето на деня, 

виждаш птичките в небето, 

докосваш капките роса в полето

и виждам полета на твоята душа, 

щастлива сред цветя.

                 Усмихвам се, когато те погледна, 

                 и искам да съм с теб, сега, 

                 поставям снимката ти върху моите гърди -

                 и чакам да усетя твоето сърце.

Мечтая за минутка да съм с теб -

да ме прегърнеш силно и да чуя твоя глас,

а аз да мога да ти кажа - колко мила си ми ти, 

слънчице в моя ден на сивота.