Feb 18, 2010, 1:48 PM

На моята внучка Сани

  Poetry » Other
4.7K 0 1

Когато сутрин се събудя, 

виждам сяйни твоите очи,

в тях се взирам, за да видя

слънчев лъч как блести.

                Чувствам пулса на детското ти сърчице

                 и очи затварям, за да не заплача,

                 а отворя ли ги - ти си пак пред мен

                 и искам в шепата си да те побера.

С очички сини кат небето 

посрещаш с радост слънчицето на деня, 

виждаш птичките в небето, 

докосваш капките роса в полето

и виждам полета на твоята душа, 

щастлива сред цветя.

                 Усмихвам се, когато те погледна, 

                 и искам да съм с теб, сега, 

                 поставям снимката ти върху моите гърди -

                 и чакам да усетя твоето сърце.

Мечтая за минутка да съм с теб -

да ме прегърнеш силно и да чуя твоя глас,

а аз да мога да ти кажа - колко мила си ми ти, 

слънчице в моя ден на сивота.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...