27.06.2007 г., 9:50 ч.

На мозъка ми сив обсидиана 

  Поезия
627 0 7

На мозъка ми сив обсидиана
опитах се с длетото на мечтите
да поиздялам, но отворих рана.
Не я ли виждаш? Гледай ме в очите:
зениците ми са до кръв рубинени,
от ирисите капе отчаяние,
сърцето ми - ахат, ръцете - глинени,
а устните - гранитно изваяние...
Не бе отдавна - бях от бяло злато,
но алхимика формулата сбърка
и в ситото на "вчера-днес" пресята,
позлатата ми май се поизтърка...

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??