На Него
* * *
На Него
Когато слънцето изгрява,
то пее в тиха синева,
то пее как сърцето съживява
докоснат миг в обичала душа.
И с нежен лик се появява
една родена искрена любов.
Когато слънцето изгрява,
изгрява с него порив нов.
Когато, тих, денят пристига
и носи пламнали черти,
една усмивка ти намига
и в Нея се откриваш ти.
И лек копринен шепот ляга
до уморената ти гръд.
Когато, тих, денят ти бяга,
откриваш правилния път.
Когато, влюбена, луната смигва
на очарованата ти душа,
стаен, светът пред теб изригва
и се потапяш в любовта.
Замаяна в люлякова песен,
ликът Й тихо ти шепти.
Луната шепота отнесе,
но влюбен вечно ще си ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Василева Всички права запазени
