Как искам пак да съм щастлива.
Как искам да ме будиш ти в нощта
и с топлата си длан
да милваш моята снага.
А когато слънцето изгрее,
отново да обсипеш с целувки утринта.
Ах, как искам отново да си тук,
как искам да те видя пак,
но ти изчезна в онзи черен миг,
щом спусна се над теб смъртта
и черни дрехи вместо теб
обгръщат тялото в нощта.
© Галя Георгиева Всички права запазени