Как искам пак да съм щастлива.
Как искам да ме будиш ти в нощта
и с топлата си длан
да милваш моята снага.
А когато слънцето изгрее,
отново да обсипеш с целувки утринта.
Ах, как искам отново да си тук,
как искам да те видя пак,
но ти изчезна в онзи черен миг,
щом спусна се над теб смъртта
и черни дрехи вместо теб
обгръщат тялото в нощта.
© Галя Георгиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
