Как искам пак да съм щастлива.
Как искам да ме будиш ти в нощта
и с топлата си длан
да милваш моята снага.
А когато слънцето изгрее,
отново да обсипеш с целувки утринта.
Ах, как искам отново да си тук,
как искам да те видя пак,
но ти изчезна в онзи черен миг,
щом спусна се над теб смъртта
и черни дрехи вместо теб
обгръщат тялото в нощта.
© Галя Георгиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
