Кой си, ти че света ми обръщаш безпощадно?

Без теб сърцето ми е гладно.

Магьосник? Заклинател? Тъмен жрец?

Извършил безброй подвизи храбрец,

Нямаш име. Ти си безкрая,

малко от Ада и частица от Рая.

Господар на светлината обгърнат в тайни и мрак,

мистерията, по която пропадам пак и пак.

Подлудяваш ме като най-тежката психоза,

но ми даваш от смелост и вяра свръхдоза.

И щом демоните в душата ми се борят за надмощие,

появата ти изпълва всичко със спокойствие.

Еднакво от мен е мразен и искан.

Кой е той ли? Моята бездна е и моят пристан.

Ала бих се отрекла от инат и его,

само и единствено заради него.