Кой си, ти че света ми обръщаш безпощадно?
Без теб сърцето ми е гладно.
Магьосник? Заклинател? Тъмен жрец?
Извършил безброй подвизи храбрец,
Нямаш име. Ти си безкрая,
малко от Ада и частица от Рая.
Господар на светлината обгърнат в тайни и мрак,
мистерията, по която пропадам пак и пак.
Подлудяваш ме като най-тежката психоза,
но ми даваш от смелост и вяра свръхдоза.
И щом демоните в душата ми се борят за надмощие,
появата ти изпълва всичко със спокойствие. ...