7.01.2009 г., 7:18 ч.

На нея 

  Поезия » Друга
641 0 1
На нея

Събужда се
и бавно се протяга тя -
невидима,
             далечна,
                       сянка на мига.
По вените ни
се понася с вик, забравила за нас
неизмеримата,
                    греховната,
                                    тъй луда страст.
Поглъща ни
и с устни ни следи - без глас,
тя помни,
             знае и прилага
                                  върховната си власт.
Тя скита
и бродира ни в сърцата -
прехласнати,
                  изгубени.
                              На Любовта - децата. 

© Ди Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??