Dimonas (Ди Цветкова) Dimonas (Ди Цветкова)
36
Jan 7, 2009, 7:18 AM

На нея

  Poetry » Other
888 0 1
На нея

Събужда се
и бавно се протяга тя -
невидима,
             далечна,
                       сянка на мига.
По вените ни
се понася с вик, забравила за нас
неизмеримата,
                    греховната,
                                    тъй луда страст.
Поглъща ни
и с устни ни следи - без глас,
тя помни,
             знае и прилага
                                  върховната си власт.
Тя скита
и бродира ни в сърцата -
прехласнати,
                  изгубени.
                              На Любовта - децата. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди Цветкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0