29.10.2008 г., 21:53

На нея

1.1K 0 5

В очите ти аз виждам някаква тъга.

В сълзите ти чета, че го обичаш.

Но устните ти шепнат само горестни слова,

че любовта ви ти не помниш и никога не е била.

Но морските вълни ще му го кажат.

Това, че нощем си сама

и бледи стъпчици оставяш

върху росната трева.

И пясъкът ще му покаже

хилядите рисувани сърца,

които с пръстче нежно правиш,

щом отдръпне се пенливата вълна.

И гларусите тихо ще му шепнат,

че го обичаш и винаги ще е така.

А ти сега заспи безмълвна,

заспи във тиха самота,

защото той обича друга

и тя е по-добра.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нее,много е красивооо...уфф...и тъжно...=(
  • Гале, чудесен стих, изпълнен с много нежност и тъга. Продължавай да пишеш все така красиви неща
  • Тъжно, но много истинско! Браво-много е хубаво! Продължавай в същият дух!
  • Щом е по-добра и особено по-красива, няма начин да не я обича. Давай!
  • Добре дошла, Галя! Хубав стих! Успех!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....