На нея
В очите ти аз виждам някаква тъга.
В сълзите ти чета, че го обичаш.
Но устните ти шепнат само горестни слова,
че любовта ви ти не помниш и никога не е била.
Но морските вълни ще му го кажат.
Това, че нощем си сама
и бледи стъпчици оставяш
върху росната трева.
И пясъкът ще му покаже
хилядите рисувани сърца,
които с пръстче нежно правиш,
щом отдръпне се пенливата вълна.
И гларусите тихо ще му шепнат,
че го обичаш и винаги ще е така.
А ти сега заспи безмълвна,
заспи във тиха самота,
защото той обича друга
и тя е по-добра.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галя Георгиева Todos los derechos reservados
