28.10.2009 г., 12:55

На Нора

1K 0 7

Мълчание.

Бездумие.

Безумие.

Защо?!

Това ли е

вечното колело?

Така ли

безобразно,

безвъзвратно,

безнадеждно

живота и края му някой подрежда?

Без завръщане обратно

реже някой пътя ни на този свят,

не пита стар ли си, или си млад.

Погребва всичко, всеки, теб...

Къде

отиваш

ти - жена, момиченце, дете?

Какво

не успяхме да си кажем,

задъхани в деня си, ослепели даже?

Кое

щастие пропусна

ти да доживееш?

Колко

още до сълзи имахме да се смеем!

Как

вярвах в силата на твоите очи!

Които днес угаснаха завинаги.

Без дори да се сбогуваш.

Без дори да знаеш колко ще тъгувам.

Без дори...!

Скъпа моя, мила ми приятелко!

Дали

там, където си, те чака Лятото?

Нали

на плажа ще ме чакаш с питие – онова, нашето, познатото...?

Нали?

Кажи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъга и сълзи...!!!
  • Сигурно е щастлива и там...
    Следа щом оставила е тук!
  • Написано е с болка и много обич.Поклон!
  • Марина, не разбирам много въроса, но ако това е нещо като критика за публикуваното от мен, най-вероятно тя има основание.
    Написах и пуснах без да препрочитам, без да се "цензурирам" и най-вече - в състояние, в което се чувствам няма...
    Съжалявам, ако това, което публикувах не е достойно за сайта и за вас лично като читател.
    Но това днес просто не е важно за мен. Може би утре.
    С уважение!
  • Божията воля често ни се струва неразбираема. Казват, обаче, че Господ винаги ни дава най-доброто за нас, дори и когато ни се струва обратното. Кураж ти желая пред срещата ти със смъртта. Бъди силна! А Нора - Бог да я приеме в Царството небесно!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...