На Нора
Мълчание.
Бездумие.
Безумие.
Защо?!
Това ли е
вечното колело?
Така ли
безобразно,
безвъзвратно,
безнадеждно
живота и края му някой подрежда?
Без завръщане обратно
реже някой пътя ни на този свят,
не пита стар ли си, или си млад.
Погребва всичко, всеки, теб...
Къде
отиваш
ти - жена, момиченце, дете?
Какво
не успяхме да си кажем,
задъхани в деня си, ослепели даже?
Кое
щастие пропусна
ти да доживееш?
Колко
още до сълзи имахме да се смеем!
Как
вярвах в силата на твоите очи!
Които днес угаснаха завинаги.
Без дори да се сбогуваш.
Без дори да знаеш колко ще тъгувам.
Без дори...!
Скъпа моя, мила ми приятелко!
Дали
там, където си, те чака Лятото?
Нали
на плажа ще ме чакаш с питие – онова, нашето, познатото...?
Нали?
Кажи...
© Лора All rights reserved.
