Oct 28, 2009, 12:55 PM

На Нора

  Poetry » Other
1K 0 7

Мълчание.

Бездумие.

Безумие.

Защо?!

Това ли е

вечното колело?

Така ли

безобразно,

безвъзвратно,

безнадеждно

живота и края му някой подрежда?

Без завръщане обратно

реже някой пътя ни на този свят,

не пита стар ли си, или си млад.

Погребва всичко, всеки, теб...

Къде

отиваш

ти - жена, момиченце, дете?

Какво

не успяхме да си кажем,

задъхани в деня си, ослепели даже?

Кое

щастие пропусна

ти да доживееш?

Колко

още до сълзи имахме да се смеем!

Как

вярвах в силата на твоите очи!

Които днес угаснаха завинаги.

Без дори да се сбогуваш.

Без дори да знаеш колко ще тъгувам.

Без дори...!

Скъпа моя, мила ми приятелко!

Дали

там, където си, те чака Лятото?

Нали

на плажа ще ме чакаш с питие – онова, нашето, познатото...?

Нали?

Кажи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъга и сълзи...!!!
  • Сигурно е щастлива и там...
    Следа щом оставила е тук!
  • Написано е с болка и много обич.Поклон!
  • Марина, не разбирам много въроса, но ако това е нещо като критика за публикуваното от мен, най-вероятно тя има основание.
    Написах и пуснах без да препрочитам, без да се "цензурирам" и най-вече - в състояние, в което се чувствам няма...
    Съжалявам, ако това, което публикувах не е достойно за сайта и за вас лично като читател.
    Но това днес просто не е важно за мен. Може би утре.
    С уважение!
  • Божията воля често ни се струва неразбираема. Казват, обаче, че Господ винаги ни дава най-доброто за нас, дори и когато ни се струва обратното. Кураж ти желая пред срещата ти със смъртта. Бъди силна! А Нора - Бог да я приеме в Царството небесно!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....