И днес стоя аз пак замислен
Сред тази мрачна пустота
Моят път от бялата луна осветен. 
Ще останат ли следите ми до пролетта
Ще видя ли нежната й усмивка отново? 

Демонът даже тъгува, а ангелът ридае 
В една душа на смърт обречена
Устни, посинели, нашепват едно име

Едно име, име на една жена

Къде е тя?.. пита се тъжно едно сърце

Защо бяга?.. протягат се две жадуващи ръце
Една единствена се оказа тя 
Окова в плен моята душа

Любов, нежност, прегръдка
В тях се крие смисъла на живота
Сред тази мрачна пустота
Път да откриеш осветен