На Нора
И днес стоя аз пак замислен
Сред тази мрачна пустота
Моят път от бялата луна осветен.
Ще останат ли следите ми до пролетта
Ще видя ли нежната й усмивка отново?
Демонът даже тъгува, а ангелът ридае
В една душа на смърт обречена
Устни, посинели, нашепват едно име
Едно име, име на една жена
Къде е тя?.. пита се тъжно едно сърце
Защо бяга?.. протягат се две жадуващи ръце
Една единствена се оказа тя
Окова в плен моята душа
Любов, нежност, прегръдка
В тях се крие смисъла на живота
Сред тази мрачна пустота
Път да откриеш осветен
© Александър Стойчев All rights reserved.
