На оня свят
Тя е там и търпеливо чака.
Облечена във роба черна,
в едната си ръка коса остра държи,
а другата протяга я към мен, но не
от черен мрак, а от бяла светлина
съм заслепен.
За мен няма никаква надежда, ни любов...
Смъртта приготвила е моя гроб.
На небето мойта свещ догаря,
аз потупвам по рамото другаря:
"Приятелю, ще съм до теб! И в студ
и пек, вярвай ми, аз не ще бъда далеч.
Ще премина през хиляди царства със
остър, здрав и бляскав меч и пак с усмивка
на лице, ще се върна и ще съм до теб, за да
пропукам леда, останал в твоето сърце и
да отворя пътя таен към онзи свят, дето
няма беден и богат, или пък слаб и силен,
мразещ или любвеобилен."
Има сълзи, но те не са горчиви,
а породени те са от радост, щастие и смях.
Идеалните условия за спокоен живот,
изграден от ръката на Бог.
Никога не би бил Той жесток, но понякога
се налага и не го прави за собствена наслада,
нито пък от злост, прави го за добро и с много любов.
Той представи ми Рая и с нечувани,
нежни слова проникна в душата ми
и ме накара да забравя всяко зло
на този свят, живеещо в земния под нази Ад.
Бог върна към живот сърцето ми умряло,
за минутка то бе спряло...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дамяна Димитрова Всички права запазени
