Тя е там и търпеливо чака.
Облечена във роба черна,
в едната си ръка коса остра държи,
а другата протяга я към мен, но не
от черен мрак, а от бяла светлина
съм заслепен.
За мен няма никаква надежда, ни любов...
Смъртта приготвила е моя гроб.
На небето мойта свещ догаря,
аз потупвам по рамото другаря:
"Приятелю, ще съм до теб! И в студ
и пек, вярвай ми, аз не ще бъда далеч. ...