На онзи, знаете – с елените
На онзи, знаете – с елените,
ще му прошепна тайна малка,
че зима чаках, от студените,
дочаках, но от кал пързалка.
През двора бързах, чух звънчетата,
помислих - идвал е с чувала.
Калата подхлъзна ме проклетата,
ей на – натъртена съм цяла.
Писмото аз не съм го писала,
послушна да съм, обещала.
И нещо губи ми се смисъла,
за смях да стана на квартала.
Шейните, списъка и димките,
задръжте си ги! И елхите.
Правете си с дъртака снимките,
аз се изнасям – вдън горите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Красе и това го имаше, през 2015 мисля, че беше. Около пещерата "Леденика" тенекиени и стиропорени чучела и недоразумения. Сами се разрушиха.
